NK КЛЕТЪЧНА АКТИВНОСТ
NK клеткитe са вид бели кръвни клетки. Представляват 2-13% от общата лимфоцитна популация. Основната им задача е свързана с елиминирането на туморни и вирус-инфектирани клетки посредством апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Освен това участват в ремоделирането на ендометриума и трофобластната инвазия. Процес при който се осигурява достъп на развиващия се ембрион до хранителните вещества от майчиното кръвообращение.
NK клетките са гранулирани лимфоцити, произхождащи от костния мозък, които циркулират в периферната кръв преди да се локализират в специфични тъкани и органи (вкл. и матката).
За протичането на нормална бременност трябва да настъпи имунологично разпознаване и установяване имунологична толерантност спрямо плода, който се явява наполовина „чужд“ за майчиния организъм. NK-клетките в ендометриума имат изключително важна роля за успешната имплантация на ембриона, тъй като контактуват директно с клетките на трофобласта и секретират специфичен набор от молекули, регулиращи ангиогенезата (изграждането на кръвоносни съдове) и трофобластната инвазия (Фиг.1).
Маточните NK-клетки представляват 50-70% от общата лимфоцитна популация в матката като броят им е най-висок в лутеалната фаза от менструалния цикъл, при ембрионалната имплантация и в първите месеци от бременността. Относно произхода на маточните NK-клетки се предполага, че NK-клетките от кръвообращението мигрират към маточната лигавица, където в последствие претърпяват специфични промени, отразяващи специализираната им функция.
Като следствие от горното и след много научни разработки и кличини тестове е установено, че изследването нивата на цитотоксичната активност на NK-клетките в периферното кръвообращение, предоставя информация за състоянието на тези в маточната лигавица.
Съществуват данни, показващи пряка връзка между повишените нива и цитотоксична активност на NK-клетки в кръвната циркулация при жени и неуспешна ембрионална имплантация и спонтанни аборти. Също така е установено, че 40% пациентите с диагноза ендометриоза, подлагащи се на ин витро процедура, се характеризират с повишена NK клетъчна активност. Разликата в концентрацията и активността на NK-клетките при жени с хабитуални аборти в сравнение със здрави фертилни жени вече се използва успешно с диагностична цел при прогноза за застрашена бременност, а изследването на тези параметри спомага за прецизен подбор на адекватна терапия и завършване с успешна бременност.
Фиг.1 Анатомия на популациите трофобластни клетки, присъстващи на фето-плацентарната граница (Moffet-King 2002). а) Плацентарните вили са покрити от клетки на вилозния трофобласт (villous trophoblast) – вътрешен слой, изграден от мононуклеарни цитотрофобластни клетки (mononuclear cytotrophoblast) и външен слой, който е съставен от синцитиотрофобласт (syncytiotrophoblast). В сърцевината на всяка плацентарна вила има кръвоносни съдове, фибробласти и фетални макрофаги. Майчината кръв в пространството между вилите достига до плацентата чрез маточните спирални артерии (А). На определени места, където се осъществява контакт с децидуата (маточната лигавица през бременноста), цитотрофобластните клетки от вилите прорастват и образуват клетъчни колони (СТ). На фето-плацентарната граница колоните сформират частична обвивка, от която екстравилозните трофобластни клетки (ETV) навлизат в децидуата като интерстициални трофобластни клетки (Т) и разрушават средния слой от обвивката на артериите, който бива заместен от фиброзна маса (F). Ендоваскуларните трофобластни клетки (Е) се придвижват надолу по спиралните артерии в ретроградна посока и изместват ендотелните клетки на артериите. Достигайки до миометриума (мускулния слой на матката), трофобластните клетки се сливат и образуват гигантски клетки (GC). ETV включва колоните и обвивката от цитотрофобластни клеткиинтерстициалните и ендоваскуларните трофобластни клетки, както и GC. b) Схематична картина на децидуалната строма на мястото на имплантация. Интерстициалните трофобластни клетки се намират между стромалните (S), а между тях се откриват майчини NK клетки, макрофаги (М) и Т-клетки (Т).
Показания за изследване
Жени с неизяснен стерилитет, ендометриоза, тазова патология или повтарящи се неуспешни IVF цикли, които имат повишени АРА или АТА и се подлагат на IVF процедура, или имат два или повече повтарящи се спонтанни аборти.
Вижте още Имунофенотип