Виж още АФА и бременност
Анти-фосфолипидните антитела (АРА) са тъканно неспецифични автоимунни антитела, насочени срещу негативно или позитивно натоварени фосфолипиди, които участват в изграждането на клетъчните мембрани. Под влиянието на определени клетъчни процеси, фосфолипидите могат да изменят обичайната си ориентация в клетъчната мембрана, което да доведе до взаимодействието на участъци от тях с извънклетъчни компоненти (съседни клетки и белтъци), при което може да бъде активирана каскада от процеси на кръвосъсирване. В здрави индивиди процесите на кръвосъсирване са строго регулирани. При някои патологични състояния обаче, необичайно високите количества на образувани АРА могат да доведат до нарушения в коагулацията, в резултат на което се повишава риска от образуване на кръвни съсиреци, както и усложнения при бременност като спонтанен аборт, преждевременно раждане и синдром на забавения вътреутробен растеж (intrauterine growth retardation, IUGR).
Във физиологичен аспект, фосфолипидите изпълняват важната роля на адхезионни молекули при фомирането на синцитио- и цитотрофоблатса. Те участват в образуването на клетъчната повърхност на синцитиотрофoбластните клетки от повърхността на плацентарните вили (това са пръстовидни издатини на феталната тъкан, с помощта на които фетусът обменя кислород и хранителни вещества с кръвта на майката).
Клетките на синцитиотрофобласта произхождат от клетки предшественици, т. нар. клетки на цитотрофобласта. Фосфолипидите спомагат за сливането на клетъчните мембрани на цитотрофобластните клетки, за да се сформира синцитиотрофобласта (Виж Фиг. 1). Специфичната ориентация на фосфолипидите в клетъчните мембрани на плацентарната тъкан я прави особено уязвима към циркулиращи в кръвта АРА, които предотвратяват образуването на синцитиотрофобласт, а оттам нормалните функции на плацентата. Това довежда до неуспешна имплантация или спонтанен аборт (Виж Фиг. 2).
Наличието на АРА в кръвта е свързано с репродуктивни неуспехи, клинично изразени като повтарящи се спонтанни аборти, неизяснен стерилитет, тромбоза, както и безплодие, дължащо се на ендометриоза. В много литературни данни се съобщава за завишен титър на АРА при жени, подлагащи се на ин витро оплождане, особено тези при които са налице тазово-възпалителна болест или ендометриоза.
Цялата група от фосфолипиди, за които до момента е доказано, че стимулират продукцията на автоантитела включват кардиолипин, фосфатидил серин, фосфатидна киселина, фосфатидил холин, фосфатидил етаноламин, фосфатидил глицерол и фосфатидил инозитол. Антителата срещу кардиолипин дълго време бяха считани за универсален диагностичен маркер при всички проблеми, свързани с наличието на фосфолипидни антитела. За разлика от почти всички останали фосфолипиди, които са компонент на клетъчната мембрана, кардиолипинът е локализиран основно вътреклетъчно (на вътрешната митохондриална мембрана). Поради това кардиолипинът е много малко вероятно да бъде смятан за възможен прицелен антиген за което и да е от биологично активните АРА.
Процентът на живородени деца при пациенти с нелекувано състояние на АРА е между 11% и 20 %. Прилагането на терапия с хепарин и преднизолон или венозен имуноглобулин повишава процента на успешна бременност при жени с хабитуални аборти.
Показания за изследване
Изследване на антифосфолипидни антитела се препоръчва при пациенти с два или повече последователни спонтанни аборта в първия триместър на бременността, ендометриоза, неуспешни IVF цикли в следствие на имплантационни проблеми, преждевременна яйчникова недостатъчност, неизяснен стерилитет, венозни или артериални тромбози, завишено активирано парциално тромбопластиново време (аРТТ), както и пациенти със системен лупус (SLE) или други съединително-тъканни автоимунни заболявания.
Фиг.1 Анатомия на популациите трофобластни клетки, присъстващи на фето-плацентарната граница (Moffet-King 2002). а) Плацентарните вили са покрити от клетки на вилозния трофобласт (villous trophoblast) – вътрешен слой, изграден от мононуклеарни цитотрофобластни клетки (mononuclear cytotrophoblast) и външен слой, който е съставен от синцитиотрофобласт (syncytiotrophoblast). В сърцевината на всяка плацентарна вила има кръвоносни съдове, фибробласти и фетални макрофаги. Майчината кръв в пространството между вилите достига до плацентата чрез маточните спирални артерии (А). На определени места, където се осъществява контакт с децидуата (маточната лигавица през бременноста), цитотрофобластните клетки от вилите прорастват и образуват клетъчни колони (СТ). На фето-плацентарната граница колоните сформират частична обвивка, от която екстравилозните трофобластни клетки (ETV) навлизат в децидуата като интерстициални трофобластни клетки (Т) и разрушават средния слой от обвивката на артериите, който бива заместен от фиброзна маса (F). Ендоваскуларните трофобластни клетки (Е) се придвижват надолу по спиралните артерии в ретроградна посока и изместват ендотелните клетки на артериите. Достигайки до миометриума (мускулния слой на матката), трофобластните клетки се сливат и образуват гигантски клетки (GC). ETV включва колоните и обвивката от цитотрофобластни клеткиинтерстициалните и ендоваскуларните трофобластни клетки, както и GC. b) Схематична картина на децидуалната строма на мястото на имплантация. Интерстициалните трофобластни клетки се намират между стромалните (S), а между тях се откриват майчини NK клетки, макрофаги (М) и Т-клетки (Т).
Фиг. 2 Наличието на циркулиращи антифосфолипидни антитела може да доведе до неуспешна имплантация и спонтанен аборт.