Етиологията на някои репродуктивни неуспехи, включително неизяснен стерилитет и повтарящи се аборти е свързана с автоимунитет. Автоимунните тиреоидни заболявания се характеризират с присъствие на анти-тиреоидни антитела, и по-специално – анти-тиреоглобулин (Anti-TG, ТАТ) и антитела срещу тиреоидна пероксидаза (анти-микрозомални антитела, Anti-TPO, MAT). Доказано е, че тиреоидните автоантитела (ATA) могат да се считат за независим маркер за повишен риск от загуба на плода. Тиреодните антитела се откриват по-често при субфертилни жени (10-33%) и при пациенти с хабитуални аборти (17-33%) в сравнение със здрави жени в репродуктивна възраст, които нямат медицинска история на фетална загуба (6-20%). Дори и при жени с нормална биохимична функция на щитовидната жлеза е установена зависимост между наличието на треоидни антитела (особено такива срещу тиреоидна пероксидаза) и необлагоприятен изход на бременността. Механизмите на взаимовръзка между тиреоидните антитела и спонтанните аборти не са напълно изяснени. Предложени са няколко механизма:
1. Присъствието на АТА е признак за активация на майчината имунната система като цяло, както и повишената й реактивност срещу фето-плацентарната граница. При това спонтанните аборти при жени позитивни за АТА възникват през първия гестанционен триместър, през който плодът е силно зависим от нивата на майчините тиреодини хормони.
2. АТА биха могли да действат като фактор, обуславящ безплодие и по този начин да затруднят и забавят зачеването. Поради това, когато жените имащи тиреоидни антитела забременеят в по-напреднала репродуктивна възраст, те са изложени на по-голям риск от аборт.
3. Наличието на АТА при жени с нормална щитовидна функция може да бъде асоциирано с много малък недостиг на щитовидни хормони или понижен капацитет на щитовидната жлеза да адаптира адекватно секрецията на хормони за повишените нужди на организма от тези хормони през бременността. Установено е, че серумните нива на тироидния стимулиращи хормон (TSH) макар и в нормалните граници на вариране, са по-високи при жени позитивни за АТА, отколкото при тези без АТА.
Анти-тиреоидните антитела са свързани също и с имплантационни проблеми след ин витро оплождане (IVF) и ембриотрансфер (ET). Ендометриалната биопсия при жени с анти-тиреоидни антитела и IVF процедури, показва повишен брой активирани Т-лимфоцити в ендометриума, секретиращи предимно Th1 цитокини и по-малко Th2 цитокини, в сравнение с резултатите, получени от ендометриална биопсия при жени без анти-тиреоидни антитела. При жени с анти-тиреоидни антитела се наблюдава повишение на процента успешни бременностти след IVF/ЕТ, при провеждане на терапия с интравенозен имуноглобулин.
Показания за изследване
Всички пациенти с тиреоидни заболявания, с два или повече спонтанни аборта или с неизяснен стерилтет, трябва да бъдат изследвани за наличие на антитиреоидни антитела. Препоръчително е всички бременни в първи триместър превантивно да бъдат изследвани за антитиреоидни антитела, тъй като при половината от бременните жени, позитивни за антитиреоидни антитела, бременността завършва със спонтанен аборт.