Антинуклеарните антитела са група от автоантитела насочени срещу ДНК, различни белтъци и белтъчни комплекси на клетъчното ядро. Значителен брой автоимунни заболявания са свързани с наличието на автоантитела, насочени срещу тези ядрени антигени. Към автоимунните заболявания, освен системен лупус еритематозус (SLE) и други съединително-тъканни заболявания, може да се причисли и синдромът на автоимунен репродуктивен неуспех (САРН). САРН е свързан с повтарящи се аборти, неизяснен стерилитет или ендометриоза, както и присъствие на циркулиращи автоантитела, включително и антинуклеарни.
Наличието на антинуклеарни антитела е важен показател, подпомагащ диагностицирането на пациенти, при които съществува риск за развитие на SLE, съединително-тъканни заболявания и САРН, което от своя страна, определя избора на оптимална терапия.
Поради способността си да минават през плацентата, антинуклеарните антитела представляват сериозна опасност както за директни фетални увреждания, така и за други усложнения при бременност.
Най-честите системни автоимунни болести (наричани още ревматоидни болести или колагенози) са: системeн лупус еритематозус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродерма, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест (Синдром на Шарп), синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус.
Показания за изследване
Изследването на антинуклеарни антитела се препоръчва при наличие на симптоматика, характерна за системен лупус еритематозус и/или съединително-тъканни заболявания, както и при жени с два или повече последователни спонтанни аборта, неизяснен стерилитет или симптоми, свързани с ендометриоза.